За състезателни цели, азотният оксид най-често се съхранява в алуминиеви цилиндрични бутилки с различен размер. Той е затворен под високо налягане в течна агрегатна форма. След преминаването му от цилиндъра във въздухопровода на автомобила агрегатното му състояние се променя от течно в газообразно. Това е така, тъй като азотният оксид преминава от среда с много високо налягане във среда на вакуум във въздушния колектор.
Тази трансформация е известна като т.нар. “азотно кипене”. Докато се съхранява под високо налягане, той запазва течната си форма. След понижаване на налягането течността се разширява и завира и той преминава в газ. За този процес е необходима енергия, която се получава от топлината, погълната от заобикалящият въздух/газ във въздухопровода. Крайният резултат представлява зареждане на въздухопровода със студен въздух с висока плътност, обогатен на кислород – идеалната рецепта за произвеждане на повече мощност.
И тъй като двигателят “изисква” обем, а не маса, теглото може да се остави на страна. Тогава, ако един цилиндър може да привлече 2 мола въздух на едно всмукване от въздухопровода, то той може и да консумира същия обем Нитро. Според обема, въздухът съдържа само 21% кислород в сравнение с Нитрото, което съдържа 50%. Тъй като всеки мол има един и същи обем, е ясно , че 2 мола Нитро в двигателния цилиндър стават 3 мола в процеса на изгаряне. В следствие се повишава налягането при горене и се повишава потенциала на двигателя за произвеждане на мощност.